Mömax – Бургас явно има нов критерий за обслужване: първо оглеждаш клиента от глава до пети и преценяваш колко „богат“ ти изглежда, после решаваш дали заслужаваш да му говориш нормално.
Изключително арогантно, надменно и пренебрежително отношение. Вместо професионално обслужване получаваш погледи, високомерен тон и демонстративно отношение, което оставя повече от неприятното впечатление, че клиентите се разделят на „изглеждащи платежоспособни“ и „тези явно нямат какво да правят тук“.
Най-жалкото е, че явно трябва да влезеш облечен като наследник на милионна империя, за да получиш елементарно уважение. Само че външният вид не показва нито банковата сметка, нито покупателната способност на човек. Това, че някой не е дошъл да се разхожда като реклама на луксозен бранд, не означава, че не може да остави сериозна сума в магазина.
И да – не говорим за всички служители. Имали сме и нормално отношение и нямаме причина да поставяме целия екип под общ знаменател. Говорим за конкретно поведение, което сме срещнали в магазина в Бургас.
Няма да посочим конкретното лице, защото целта не е да превръщаме ревюто в лична разправия или публично посочване на служител. Името му не е важно. Важно е отношението, което демонстрира към клиентите.
Клиентите не са длъжни да изглеждат „достатъчно богати“, за да бъдат третирани човешки. Когато човек влиза в магазин с намерение да купи, последното, което очаква, е да бъде оглеждан и преценяван от някого, който очевидно се е самоназначил за арбитър на чуждите финансови възможности.
Подобно поведение е непрофесионално, отблъскващо и напълно недостойно за голям мебелен магазин. Мебелите може да са хубави, но високомерното отношение към клиентите е повече от достатъчна причина човек да си тръгне и да избере друг магазин.
Изключително арогантно, надменно и пренебрежително отношение. Вместо професионално обслужване получаваш погледи, високомерен тон и демонстративно отношение, което оставя повече от неприятното впечатление, че клиентите се разделят на „изглеждащи платежоспособни“ и „тези явно нямат какво да правят тук“.
Най-жалкото е, че явно трябва да влезеш облечен като наследник на милионна империя, за да получиш елементарно уважение. Само че външният вид не показва нито банковата сметка, нито покупателната способност на човек. Това, че някой не е дошъл да се разхожда като реклама на луксозен бранд, не означава, че не може да остави сериозна сума в магазина.
И да – не говорим за всички служители. Имали сме и нормално отношение и нямаме причина да поставяме целия екип под общ знаменател. Говорим за конкретно поведение, което сме срещнали в магазина в Бургас.
Няма да посочим конкретното лице, защото целта не е да превръщаме ревюто в лична разправия или публично посочване на служител. Името му не е важно. Важно е отношението, което демонстрира към клиентите.
Клиентите не са длъжни да изглеждат „достатъчно богати“, за да бъдат третирани човешки. Когато човек влиза в магазин с намерение да купи, последното, което очаква, е да бъде оглеждан и преценяван от някого, който очевидно се е самоназначил за арбитър на чуждите финансови възможности.
Подобно поведение е непрофесионално, отблъскващо и напълно недостойно за голям мебелен магазин. Мебелите може да са хубави, но високомерното отношение към клиентите е повече от достатъчна причина човек да си тръгне и да избере друг магазин.